Сянката на селото- Павлина Йосева

Сянката на селото

Сянката му свири на хармоника.
Куц бръшлян се качва по стените.
Скрило си е вяра зад иконите.
Малко кукуригане – в петлите.

Дреме буренясалата мелница.
Перката й няма въртолетност.
А реката – ялова безделница,
страда от очакване на вечност.

Пък дюкянът – смесен магазин си е.
Знаеш, че продават първо „фафлите“.
Някой път и „лимоната“ взимаш.
Лепнат ти стотинките от сладкото.

Баба ми – върти из двора хурката.
Гледа бавно портата отворена.
Заканително задява пуйките.
После – накомшийва се. И спори.

Дюлите са луди. Нацъфтели са.
Чак не ми прилича да са истина!
Облаците – крави побелели
под небето вимета увисили.

Малко позабравена и кръчмата.
Зрелите мъже са като дините.
Имат цвят и вътрешно излъчване,
само, че е трудно да ги видите.

Селото – зад църквата тъгува.
Тежка оплаквачка е камбаната.
Щъркелите тръгват без сбогуване.
Звуците са скрити. Като рани.

/ Павлина Йосева- ПИНЧЕ /

И един клип  подходящ за това силно стихотворение:

„Прошки“-кавър в изпълнение на Калин Найденов ; снимки и клип -Веселка Стойнева:

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *