Помня те, мамо

ПОМНЯ ТЕ,  МАМО

Случи се отдавна, преди 43 лета. Бях твърде малка за да разбера какво ставаше, но достатъчно голяма за да запаметя този отвратителен, гаден до безобразие ден. Пред очите ми все още е полупразната гостна стая в нашия дом, подредените дървени пейки на мястото на канапетата, и поскърцващият отдолу под стъпките на множество хора под, които също се чудех ЗАЩО по дяволите са дошли у нас…
Помня те, мой далечен и свиден спомен. Помня как ме попляскваше грижовно по дупето когато се подмокря , без да кажа, как тичаш след мен за да ми попречиш да изляза на улицата при колите, как сипвах вода в счупеното мече от дрънкалката на бебешката ми количка и ти ги донасях… Помня и деня на посещението ми в санаториума и теб – безпомощно седнала в болничното легло… И как измъкна от шкафа до теб една надуваема плажна топка, дадена ти да развиваш белите дробове, а ти я подари на мен! Ако тогава знаех от какво се отказваш…
Мрачна сутрин в мрачен ден! Стаята вече пращи от народ, а мен ме водят при теб. Толкова си малка, че са те настанили временно в детско кошче, докато пристигне твоето легло. Толкова си хубава – изящна, спяща красавица облечена като булка! Помня, че дълго преди това теб те нямаше в къщи и се чудех защо спиш, а не ме гушкаш… Как се преборих с ръцете на баба си и влязох в коша при теб с думите:
– Мамо, събуди се! Гушни тия цветенца и мен…Две ръце се опитват да ме извадят, но аз заявявам, че искам да спя при мама, щом тя не може да се събуди и да ме гушне.
После следва антракт… спестили ми следобеда като ме завели да спя. Малка бях, не бях сама, но бях объркана защото ми липсваше ти. До степен минавайки с вуйна ми по пътя край квартирата, да я накарам да ме заведе да видя мама, която е там и ни чака. В чудо се видяла жената, но ме завела, и едва когато ме повдигнала да видя празните стай, съм спряла да повтарям това.
Оттогава не спирам да усещам твоето невидимо присъствие около мен. Като фея в съня ми, понякога радостна или тъжна, но винаги грижовна. Как ми помагаш за нещо, а на другия ден ми донасят пари на крак – дял на татко от дивиденти на баба и дядо от ТКЗС. Точно в момента когато пестяхме за бойлер за новият ни апартамент. Предупреди ме насън, по твой си начин, че гадният ден от миналото ще се повтори, двойно при това… На погребението на съпруга ми буквално не знаех на кой свят се намирам, а на това на баща ми стоях до ковчега като дърво без корен. И двамата, които ми бяха дали живот, и човекът станал опора в живота ми, вече ги нямаше при мен. Сама трябваше да пусна корени в него, за да отгледам нашето дете и ваше внуче, което все ме кара да ѝ разказвам за баба Янче и да я заведа в селото на дядо й.

    Не зная доколко успявам да бъда добра майка, но се опитвам с всички сили да направя така, че когато тя порасне, а аз остарея и си купя еднопосочен билет, тя с чисто сърце да каже и напише:
– Помня те, мамо!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *