Съдбата на графинята

Съдбата на графинята

АВТОР: СТАНКА ВАСИЛЕВА

Студената януарска вечер и пронизващата радостна болка, се бяха настанили удобно на прага на старата конюшня… А вътре лежеше тихо и кротко със своята малка рожбичка, старата кобила Ая.
Иначе достолепната ѝ осанка, сега лежеше безпомощно отпусната на прогнилият от времето одър. Болката и умората от скорошното ожребване си бяха оставили отпечатъка. Ветеринарят препоръча няколко дни да не товарят кобилката с работа, за да може да се съвземе. Навремето, когато Ая се роди, стопанинът и реши да я подари на своята внучка, която точно в този ден навършваше 6 годинки! Нямаше по – щастливо дете от Катка – час по час надничаше в обора да види как е кончето, грижливо го галеше и умуваше как да го нарече. И изведнъж в къдрокосата ѝ главичка изпъкна Йовковата Ая! Не веднъж в къщи ѝ бяха чели тази повест… А заради красивата ѝ стройна осанка я титулува – ГРАФИНЯ. Скоро всички в селото я наричаха Графиня Ая.
Не я впрягаха за оран, само за превозване на товар – все пак беше знатна личност! И тя се отблагодаряваше на всички подобаващо: Измъкна Катка от водата веднъж, когато тя неволно се подхлъзна и цопна в придошлата река, препускаше в луда надпревара с времето, сякаш усетила смъртната опасност надвиснала над стопанинът ѝ, когото караха на доктор в града… Винаги облизваше в знак на благодарност ръката на баба Минка когато и даваше да зоби сладки царевични зърна, возеше внимателно каченото ѝ на гърба Каткино братче Влади, и какво ли още не…
Катка растеше, растеше и Ая! Първа тя стана безмълвен свидетел на моминските пориви и вълнения, и като че ли от нея – ако беше човек, Павлин трябваше да поиска ръката на Катка. И кой мислите потегли сватбения файтон до черквата в центъра на селото? Занизаха се дни на блаженство и благополучие. Съвсем скоро и кобилка, и невяста родиха своите първи рожби! Катка и Павлин кръстиха синът си Ясен, а жребчето нарекоха Вихър. Но: Ето че в село задухаха „ бурни “ ветрове, и подобно на птицата Буревестник, ято гарвани се събраха и зачерниха мегдана… Старците клатеха тревожно глави и хортуваха, че това е лоша поличба. Наистина, след няколко дни дойде смразяващата дъха вест, за избухване на Отечествена война…
От семейството на Катка за фронтовата линия заминаха нейните баща и мъж. Брат ѝ Владин беше леко възмъжал, но все още слабичък за да върти дом и нивя! Помагаше тук – там в работата, но Катка се превърна в стожер на семейството – и дете, и старци легнаха на нейните рамене. Домът им обаче, остана някак встрани от всеобщата тегуба: По щастливо стечение на обстоятелствата и баща, и мъж се върнаха от фронта ранени, но ЖИВИ! Графинята обаче попадна в самия водовъртеж на събитията – беше конфискувана за военни цели… А един млад полковник от знатно семейство я спаси от огнения военен ад, и я ескортира в тяхната лична конюшня в неголямо, но китно градче. Така Ая придоби истински вид на графиня, само за езда! Но под напора на събитията както много други, така и тази ферма фалира, а животните бяха разпродадени на търг.
Ая пристигна в София орисана в студ и пек да тегли файтон. Занизаха се дни на копнеж по миналото, и на очакване на Бог знае какво занапред…! Една сутрин обаче, на файтонът ѝ се качи съвсем младичък господинчо облечен в бял, на тънки сиви райета костюм. Него Ая трябваше да вземе от занаятчийското училище, и да го закара на село при семейството му. На Ая се сториха познати топлия поглед и дружелюбния глас, със западно – български акцент. А на него – златистата буйна грива, и издайническото бяло петно на гърба на коня. Поколеба се малко, после извика:
– Графиньо? Ая! – кобилката отговори с весело цвилене и потропване с крак……..! –Графиньо, наистина си ти! Намерих те, дори и съвсем случайно!– после с огромно усилие успя да склони кочияшът който беше и неин собственик, да я откупят обратно. – Нямаш си и идея какъв подарък ще е това за моите „ старци “, пари да искаш – ще те обсипят целия!
Каручката вече трополеше по ситният селски калдъръм, дори не беше нужно да напътстват Ая. Тя сама намери пътя към дома. Скоро след това стана ясно, че Ая очаква жребче! И по заповед на Съдбата жребчето – кобилка Сребра, се роди и беше подарък за 6– тия рожден ден на Райна – Каткината дъщеря!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *