Родина

Родина

Докога ще рушите света,
и на глад ще обричате хората,
не ви стигат пари, суета,
не щадите дори и природата.

И в алчност присвили ръце
сит на гладния вяра пак няма,
тоз народ носи славно сърце
но със страх го обричате в драма.

Всеки млад търси изход навън,
а за старите хляба е черен,
и се будим, говорим насън
с надеждата – приятел последен.

И преглъщаме свойте сълзи
и осмислят децата ни дните,
политици, със грешни души,
не ни хвърляйте прах във очите!

След години и ваште деца
ще забравят език и родина,
на чужд химн ще стоят на крака,
а България е райска градина.

Чуден кът, плодородна земя,
напоявана с кръв благородна,
родолюбци, със смели сърца
ни спасили от участ злокобна!

А сега лешояди кълват
гробовете на българи смели,
що са дали и вяра и път,
и в учебници даже осмени.

Мила родино, тъжна страна,
пълна с болка и погледи празни,
само Господ те пази една,
интереси обслужваща разни.

И дори и поели на път,
всеки връща се в бащина къща,
мила родино, ти си светът,
и за тебе земята обръщам!!

/ Стефан Александров/

Още стихове от него може да прочетете тук:КЛИКНЕТЕ ТУК;

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *