Добре дошли в моя сайт!
Казвам се Веселка Иванова Стойнева.
Родена съм на 25.12.1970г. в град Долна баня – малко и красиво планинско градче в полите на Рила. Пиша от ученическите си години, а отскоро започнах и да рисувам. Живея и работя в София.
По професия съм психолог и педагог.
Създадох сама сайта си и се надявам да докосна всеки с нещо, което обича и да го заредя с положителна енергия.
Този сайт е за всички, които обичат родината и вярват в България, независимо дали са тук или някъде далече.Важното е сърето да им е тук в България.
В него ще откриете по категории моите :
ПОЕЗИЯ – стихотворения
ПРОЗА – разкази, есета, мисли, миниатури и други
ЗА ДЕЦА – всичко, което съм творила за деца като психолог и педагог
ПСИХОЛОГИЯ- мои творби , свързани с психологията
КАРТИНИ – всяка картина, която съм нарисувала заедно с мое стихотворение с което я свързвам
ГАЛЕРИЯ – тематично разделени картини
ДРУГИ – други творби и публикации, които не са лично от мен
КОНТАКТИ – как да се свържете с мен
Приятно посещение и прекарване в сайта ми! Сигурна съм ,че ще излезете от него поне с една нова идея и малко повече усмивки!
А ето едно от стихотворенията ми за България!
Плаче буренясалият път
за изгубените детски стъпки.
Ослепели, къщите мълчат.
Плодовете падат неоткъснати.
Няма ги предишните игри.
Не остават трънчета в петите.
На дисплея мъртъв до зори
доброволно си залагаме очите.
Старата пресъхнала чешма
още устни влюбени сънува.
Необраната и плачеща асма
нероденото си вино още чува.
А от Терминал ЕДНО и ДВЕ
всеки миг отлитат нови птици.
И не искат да се връщат те
в родните гнезда до блатото на Истината…
Истината, че сме „земен рай“,
запустял, но можем да се борим…
Търсим отговора в чуждата страна,
а на себе си дали ще отговорим?
…че ни чакат празните селца
като тъжни, грохнали старици.
И най-хубаво е у дома!
Птици без криле? Дали са птици?
/Веселка Стойнева /
Още стихотворения може да прочетете в ОНЛАЙН книгата :КЛИКНЕТЕ ТУК: