Обитаемият остров България

Автор – Ангел Милев

Не искам острови в морета топли
Пиратска плячка – злато, сребро!
От тях във сънищата си ги имам много…
Затворя ли очите си – пристигат
с лодката вълшебна „сън“,
с бялото платно!

Мечтаят зная върхове деветохилядни
за ласката на моите крака…
Но за това родените герои други са
Това написано е в тяхната Съдба!
На мен практически ми стига Мусала.

И влажността родена някъде от климата
на Рай тропически…
На Амазонка влажната гора
погледнато научно и фактически
не утолява жаждата на моята Душа.

И жегата на пясъците на Намиб,
родена в слънце – огнен Ад,
не може да ме згрее с топлота!

Видях.

Бледнее чуждото богатство
до блясъка на Слънцето ми родно,
прегръдката подземно-нежна
на Родната ми, Святата земя!

И за това в леглото на любимата
намирам само огъня!
И само там успявам
да се стопля през Нощта.

Не зная моите мечти дали реалност са.
Или живота ми е тъжен фарс.
Ала България Велика и Голяма е
докато мен ме има.
И Приятели – Ви има Вас!

Снимка – В. Стойнева