Към далечните българи

Студена е вашата Коледа,
макар че са топли сълзите ви…
На български ли се молите?
На кой език плачат душите ви?

Отсечен е бъдникът роден,
а корените му – изгнили…
Със тъмното вино на Спомена,
носталгията гаси ли се?

Безвкусна,горчива е питата,
макар че Парата голяма е
и сте спечелили всичко,
но защо ,щом тук ви няма?…

Тук, дето почиват дедите ви,
до топлите бащини къщи,
където ви викат лозниците,
но само в съня се завръщате…

/В.Стойнева/