Разходка в село Долна Васалица. Стара къща.
Стара къща
Стара къща с прозорци разплакани.
Овдовяли и пусти гнезда.
Натежала от спомени стряха.
Недолюбена, тъжна чешма…
Плевня срутена – рана отворена.
Крива круша – безплодна, сама.
Буренясал, забравен – дворът,
и пресъхнала, жива вода.
Стихотворение и клип : Веселка Стойнева
Гледайте тук клипа за село Долна Васалица :