Сърце

На стара снимка пожълтяла
отдавна коренът ви чака –
да види, че се е събрала
родата, че дошъл е някой.

Известни и обикновени,
по-възрастни или по-млади,
със спомените съкровени
елате в родните ливади.

И без туй в пустите чужбини
сте си погребали живота –
един ден вижте се с роднини
и се върнете при имота.

След тежките години дълги
стъпете на земя свещена,
попила кръв и пот, и сълзи
на потеклото и на гена.

Великден, Коледа, годишни-
на, имен ден, рождена дата
не струват пред Събора нищо –
той е сърцето на родата.

Да, на Събора се разбира
дали родата ви възкръсва!
Ако е жива – се събира,
ако е мъртва – се разпръсва.

Макар и с удар на година,
пулсира на рода сърцето,
роднина вижда се с роднина
и съживява се селцето…

/ Орлин Миланов /