Ще те има!

Ще те има!

Тук мечтите тихо бродират спомени

до угаснали стари огнища.

Още плачат, строшени, пъстри стомни

за водата недоизпита.

Още чувам как свири кавалът на дядо

в одаята, вече чужда.

Сън било е моето детство шарено.

Няма никога да се сбъдне!

Един път на ден идва рейсът празен.

Малко тук са останали живи.

Мое село – мое далечно щастие.

Ще се връщам и ще те има!

/ Веселка Стойнева /